Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2015 16:30 - Произхода на хуните, според сирологията.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 3700 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 19.01.2015 16:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
              Хуни и хионит. Грумбат и Атила.

Н. В. Пигулевская (1894-1970) е изключително талантлив изследовател, тя е ученик на Павел Коковцов (1861-1942), който я насочва към сирологията.

image

krotov.info/history/19/57/yuzb02.html#233 

   Пигулевская е специалист по християнските късно-антични сирийски ръкописи и още през 1940 г. издава книгата "Месопотамия на рубеже V-VI вв.", с която си спечелва името на блестящ сиролог и на запад.

В следващите години под перото й излизат научните шедьоври:  "Византия и Иран на рубеже VI и VII вв." (1946), "Города Ирана в раннем средневековье" (1956), "Византия на путях в Индию" (1957), "Арабы у границ Византии и Ирана в IV-VI вв." (1964) и т.н.

Пълното заглавие на книгата от 1940 г. е „Месопотамия на рубеже V-VI вв. Сирийская хроника Иешу Стилита как исторический источник. М.; Л., 1940. 176 с.“. Учените се запознават с хрониката на сироезичния автор от 517 г. Йешу Стилит, независимо, че още от Асемани се знае за нея.


image

www.academia.edu/7131967/%D0%9F%D0%B8%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%9D._%D0%9C%D0%B5%D1%81%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%B6%D0%B5_V_%D0%B8_VI_%D0%B2.%D0%B2._%D0%BD.%D1%8D._%D0%A1%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%98%D0%B5%D1%88%D1%83_%D0%A1%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BA_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%9C._%D0%9B._1940._176_%D1%81

Тази хроника променя тотално представите ни за хуните, понеже твърди, че те са едно и също с древния народ „хионит“, за който сведения има от края на ІV в. в историята на Амиан Марцелин. Освен това, Йешу Стилит дава безценното сведение, че през 484 г. Персия е превзета не от някой друг, а от същите хуни, които са ни известни още от времето на синовете на Теодосий Велики в Европа, т.е. от 395 г.

До 1940 г. учените твърдяха, че Персия е превзета през 484 г. от някакви хуни, които живеят на изток от Персия. Те са известни в науката, като „хуните-ефталит“. Бе общоприето, че произхода на ефталит е от хионитите, понеже по данни на ефталитската нумизматика (R. Ghirshman., 1948; W. Henning., 1960) самоназванието на ефталитите е „хион“, на монетите „OIONO“.

Това, че хионит живеят на изток от Персия се повтаря в науката като мантра от 1901 г., когато Макуарт по едно свое хрумване решава да ги местоположи там, на изток до кушаните. Преди да се върнем към този „научен парадокс“, нека посочим какво твърди хрониста от 517 г. Йешу Стилит:

В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, сиреч хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи.” (ІХ).

През 1941 г. Пигулевската прави малка „научна революция“ в науката за ефталит. За съжаление, тя е забелязана, но учените си замълчават и не я подкрепят, дори съветските…

Тя обръща внимание, че сирийските късно-антични и ранно-средновековни извори за хуните-ефталит, не са включени в научен оборот: „Ако вземем под внимание крайно ограниченото число на историческите паметници на средноперсийски език в империята на Сасанидите и факта, че арменските източници са подлагани на многократни преработки и интерполации, тогава сирийските извори придобиват особено важно значение.” (Н. Пигулевская. Сирийские источники по истории народов СССР, М.,1941, с. 6).

Пигулевская допълва, че Макуарт, Едуард Шаван, Мак Говерн и Везендок са оформяли своите хипотези за ефталит, без да вземат под внимание „редица гръцки и сирийски източници, като хрониката на Йешу Стилит, части от хрониката на Захарий Ритор...” (пак там, с.7). В завършек констатира,че „сирийските извори изискват преразглеждане” (с.7) на въпросите около ефталит.

Такова преразглеждане не е направено.

В своята история от края на ІV в. Амиан Марцелин (кн.ХVІІ, 5.1.), пише че Шапур ІІ сключил мирен договор към 358 г. с „хионити и гелани”. За геланите пише Помпоний Мел (І, 19.116): „Будините населяват дървеният град Геланий.” Първоизточник пък на Помпоний Мел, е Херодот: ”Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са. У тях има един град, построен от дърво, името му е Геланос.” (История, ч.ІІ, с. 39; С., 1990). Херодот дава сведение, че местоживелищата на будините са веднага на изток от Танаис (река Дон).

Тоест, нормално е да се допусне, че и хионит са оттам.

Същият Амиан Марцелин дава сведение преди това, че през 357 г. персийският шах Шапур ІІ (310-379) воюва с някакви „еусени и хионит”,  след което през 358 г. сключил мирен договор с „хионити и гелани”. През 359 г. царят на хионитите Грумбат е вече съюзник на Шапур ІІ и заедно окупирват византийският град Амида (дн. Диарбекир), който е до р. Тигър.

image
Блюдо на Шапур ІІ, открито сред съкровищницата на Кубрат в Малая Перешчепина.

      През 1901 г. на Макуарт
(Marquart, J. (Josef), 1864-1930) му хрумва, че може би Амиан е написал неправилно „Eusene“, т.е. „еусени“ и че може би е искал да напише „кусени“, т.е. „кушани“.

Това „хрумване“ на Макуарт през 1901 г. изпраща „хионит“ при кушаните на изток от Персия и то и до днес се повтаря от учените като някаква „мантра“, при условие, че в „Перипл на Ариан“  много ясно е посочено, че „Еусени“ е местност на южния бряг на Черно море, малко на изток от устието на река Халис (Arrian.  Periplus.  See Silberman, Stadter.  Eusene, ‘15,2, see Galletier who confuses these people with the Kushans;  Eusene is a locality on the south coast of the Black Sea, a little east of the mouth of the Halys).

Ето така „хионит“ са изпратени на изток от Персия през 1901 г. и там е определено от късогледата научност, че е прародината им. Между другото, същият Макуарт през 1901 г. (1901, стр. 50-52  onlinebooks.library.upenn.edu/webbin/book/lookupname
дава сведение, че първото упоменаване на „хионит“ е  в „Деветият Яшт“ на „Авеста“, под името „хийаона“. Те били врагове на Персия по времето на цар Ваштаспи, т.е. към VІ в. пр.н.е.

Всички изследователи са съгласни, че става дума за едно и също име, при съпоставянето на „хионит“ и „хийаона“.

През 1932 г. Bailey H. W. (1932, р. 946) смята, че това е реален противник на персите. Доразвива идеите си през 1954 (р. 20-21).

През 1959 г. мнение по въпроса изказва Ото Менхен-Хелфен, който пита, къде е била тази мощна федерация от племена, врагове на зороастрийците, след VІ в. пр.н.е. до ІV в. от н.е., когато за тях пише Амиан Марцелин?

През същата 1959 г. към въпроса се обръща Altheim F. (І, стр. 52-53), който дори посочва, че в „Яшт ХІХ, 30“ хийаона са описани с „осровръхи шлемове“. Altheim, предвид на ниското ниво на развитие на кимерологията тогава и на неотчитане на сведението на Прокопий, че хуните произхождат от кимерийците, а освен това доверявайки се на Макуарт, че хионит са на изток от Персия,  издига идеята, че това са сака. Така дава някакъв отговор на питането на Хелфен къде са били хионит след VІ в. пр.н.е.

Въпреки тези становища, днес в науката меродавно е отново едно хрумване на Макуарт от 1901 г., според когото през 484 г., когато хионит превзели Персия на Пероз, жреците така намразили хионит, че даже променили свещенните си книги и написали, че още през VІ в. пр.н.е. Ваштаспи, покровителят на Зороастър, бил воювал с тях.

Между другото, Йероним също сравнява бедите от европейските хуни за Римската империя, със старите беди за древна Юдея от асирийци и халдейци, но не се е сетил – явно Макуарт го е нямало – да напише, че асирийците са хуни в превода на Библията  (Abel, Fйlix-Marie.  *Le commentaire de Jйrфme sur Isaпe.+  Revue biblique.  NS 13 (1916) 200-225.  BS 410 R3.  Ignores dependence on Eusebius and therefore misleading for Jerome’s *science+.  *son commentaire le range йgalement parmi les apologistes+ (202).  Interprйtation de la prise de Jйrusalem, 208ff.  Apologie contre les Juifs qui lancent *contre Rome et l’Empire les oracles menaзants […] contenus dans le livre d’Isaпe+ (212).  *Jйrфme voit passer devant ses yeux le spectre des Barbares.  “Une grande partie du monde romain est devenue semblable а la Judйe de jadis, ce qui n’est pas arrivй sans la colиre de Dieu qui venge le mйpris dont il est l’objet non plus par les Assyriens et les Chaldйens mais par des nations sauvages et naguиre inconnues de nous, dont le visage et la langue sont terribles, offrent des faces fйminines et balafrйes”+ (213).  Huns.).

През 1973 г. в монографията си „Светът на хуните“, Хелфен се отказва да проучва хионит/ефталит/белите хуни и ги оставя в ръцете на „съветските учени“, а Гумильов и през 70-те на ХХ в. хвали Макуарт за хрумването му, че „еусени“ са „кусени“ и че хионит са при кушаните…

Името „хион” не е чуждо като название за обозначаване на предкавказките хуни и в арабоезичното житие (очевидно превод от сирийски) на Св. Григорий, където хуните са наречени „куан”: Крещение армян, грузин, абхазов и аланов святым Григорием//Записки Русского Имперского археологического общества. Том 16, 1904-1905, Вып. ІІ-ІІІ, Спб.,1906, с.482, 22. В този текст е посочено, че в дните на арменския цар Трдат (298-330), Св. Григорий изпраща епископ при хуните: ”И изпрати той (Св.Григорий – бeл.ред.) Йоан като епископ над страната на куаните.”

И така, хрониката на Йешу Стилит от 517 г. се отбягва от учените днес, понеже там пише, че Атиловите хуни и хионит на Грумбат, са едно и също.

В средата на ХІІІ в. сироезичният енциклопедик-историк Бар Ебрей (Абу-л-Фарадж) формулира сведенията преди него за този период и пише следното:

„(79) Дойдоха хуните (hunaje), които са на северо-запад от персийското царство, по същата причина, както и в дните на Зенон. А тогава: отправили се хуните към персийския цар Пероз и му казали: „Не ни удоволетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”. (80) Пероз ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Пероз обаче, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали. В това време, някакъв търговец Евтимий, ромей, които бил с хуните, ги подстрекавал... Бог обезсилил персите, задето излъгали [хуните]. Когато направил Той това, те се сбили с персите и убили Пероз, след това опустошили Персия и се завърнали в своята земя.”

 Днес се отбягва от учените и сведението на Прокопий от VІ в., че произхода на хуните е от кимерийците. „Островръхите шапки“ в „Яшт ХІХ, 30“ на „Авеста“ за хийаона, в този случай, не са източноперсийските сака (Altheim F.), а кимерийците, които са били точно там, където поставя местността „Еусени“ Перипл на Ариан: на южния бряг на Черно море, около извора на р. Халис…

Дали науката ще се откаже от своите грешки?

Една фейсбук-позната от Франция ми писа:“ Frances Sutton-Dudley:  Някои исторически истини са били скрити или изкривени. Възстановяването на истината е много труден двубой, често срещу лични интереси. Учените не желаят да си призная  "грешките" (доброволно или не), а останалата част от хората не искат да признаят, че са били измамени. Това означава, че ние трябва да оставим нещата такива, каквито са, дори ако това е лъжа. Колко тъжно!"




Гласувай:
7


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11487470
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ